Дойде есента и с нея  неясните надежди и тревоги. Преди всичко кризата. Тя е в началото и края на всеки публичен дебат и всяка приятелска разговорка. Свършва ли кризата или не.Нека напомним, че нейното обявяване в България закъсня. Политическия екип на тристраната коалиция сееше надежди, че кризата ще ни отмине ,защото ние не сме достатъчно интегрирани в световната икономика. Кризата бушува по света но нас тя ще отмине  Имаше такива изказвания. Сегашното правителство избързва да обяви края на кризата.Такива са политиците, едните не искат да допуснат ,че са отворили вратите на кризата ,а другите бързат да обяват ,че са ги затворили. Финансовия министър Симеон Дянков обяви свършека на кризата , а след него и Бойко Борисов   посочи приръст от 0.5 процента . Само че като се смени методиката на изчисление, не в сравнение със  съответното тримесечие от миналата година както е прието да се прави , а в сравнение с предходното тримесечие. Добре че в България и света има и икономисти освен политиците, които твърдят че показателите по които се следи развитието на кризата не са един или два. Приръста от 0.5  е положителен факт, но трябва да се съобщи не само какво става с производството, а и с потреблението ,с чуждите инвестиции, с развитието на производството по отрасли, с доходите, ит.н ит.н.Такива дани не се съобщават, защото те не показват края на кризата , а правителството иска час по скоро да се  знае че благодарение на неговата мъдра политика кризата е приключила.Приключила в България преди да приключи във света. Като е приключила, защо правителството поставя народа на гладен режим инепрекъснато повтаря че няма пари за болници, за университети, за наука , театри ,за пенсии ,за заплати. Международния валутен фонд е по реалистичен, вместо 3.6 % приръст за 2011г предвижда само 2.5 а ипрогнозите за приръст през настоящата година се различават от дянковите. Но това не се коментира на правителствено равнище, нито се споменава за някакъв план Б който да се задействува, ако страната не тръгне напред със симеондянковски темпове само след няколко седмици след историческия димитровден.На всичкото отгоре след икономическата криза ГЕРБ го сполетя и управленска.Министри стоят за по половин година ,на последното заседание на министерския съвет избухна скандал за бюджета.

       Верно е ,че  за Китай ,Япония в Русия, Полша  кризата е вече минало ,а в някой европейски страни като Франция и Германия се говори сдържано за подем. В Германия  например  се предвиждаше приръст за тази година от близо 3% ,но вече две тримесечия данните са отрицателни и прогнозите се намалиха на 1.5%. В САЩ се говори, че кризата може да има рецедиви, само от началото на годината до сега има няколко стотин нови фалита на банки. В  Испания ,Италия ,Англия, Португалия,  да не говориме за Гърция кризата бушува с пълна сила. И така икономистите и политиците на водещите страни в икономиката на света се въздържат от прекомерен оптимизъм. Защото икономическия цикъл се състои от рецесия- спад на производството ,депресия пълзене по ниското дъно с колебания напред иназад и подем. И после какво е край на кризата, прогрес равен на предишния , спиране на спада или дълго пълзене по дъното.България сега пълзи по дъното А кога ще се отлепи от него , а кога ще достигне предишните темпове от 5-6% годишен приръст и ще ги стигне ли? Вероятно ще минат много години. САЩ излязоха от голямата криза през тридесете години чак през 1939 -41 година когато започна войната ,милиони бяха мобилизирани , а икономиката се прехвърли на воени релси.

    И така България съвсем не излязла от кризата и нас ни чака тежка есен ,тревожна зима , дълга депресия пък след това ще видим колко още ще има да патим. Първи от кризата ще излезат преструктулиралите се предприятия и отрасли които са преминали към нови модерни технологии,но това трудно може да стане сега в България когато се съкращават средствата за наука иобразование.

     Другата тема на разговори е политическия проект на президента Първанов. Той още не е обявен , нито неговата платформа ,нито основния кадрови състав, но Сергей Станишев предварително съобщи, че БСП ще сътрудничи на този проект при определени условия.  Очевидно такъв проект съществува и  Станишев е  радостно доволен от този проект, той е в ход ,иначе Станишев не би правил такива определени изказвания .  Съвършено ясно е ,че този проект не е социалистически ,защото ако Георги Първанов  се чувстваше социалист той би се върнал в БСП. Той отдавна е заявил че няма да се върне в БСП. Проекта му  вероятно е разчетен на основни политически лица от БСП ,както и на гласоподаватели на БСП ,предишни престанали да гласуват през тези 20 години за партията по различни причини. Както и такива които все още гласуват за БСП. Както и да се разглеждат нещата проекта Първанов вероятно ще стесни влиянието на БСП, ще привлече няколко видни дейци на партията ,и партийна членска маса и избиратели в районите и социалните слоеве в които те са популярни. Презумцията в най добрия случай е, че евентуално БСП иПърванов ще си сътрудничат в парламента ,местната власт и на политическата сцена въобще . Ако е така да ги черпим по една ракия, както предлага Велислава Дърева. Но къде са гаранциите за това, защото в близките години от съюзници ще се нуждаят всички партии. Защото е възможен и съюз на Първанов с ГЕРБ, кои може да изключи тази вероятност. Изобщо макар и още не обявена политическата формация на Първанов ,партия или движение вече се ситуира в рамките на националното ,на социалното, и характеризира политическото развитие на Първанов  ,от комунизма и марксизма на БКП, до  патриотизма на ОКЗНИ и социаллиберализма на БСП , а сега в перспектива и до  постпрезиденския центризъм. Събират се доста прераждания ,всяко едно следващо се обяснява с предишното. Всеки има право на развитие ,но  бъдещият  Първанов как ще се отнесе към миналия Първанов? Той беше и е успешен президент, първият спечелил и втори мандат ,ще продължи ли успешно политическия си  път достойно като Жельо Желев или катастрофично като  Петър Стоянов.

      И така стигаме до конгреса на БСП ,всички в левицата го очакват,но никой не   го свързва със  съществени промени.Ще дискутира ли конгресът тези проблеми-кризата и управлението на ГЕРБ ,бъдещите избори за президент и местна власт и проекта Първанов . Естествено те ще бъдат в центъра на дискусията ,трябва да бъдат . Но не  хвалби  за управлението  на тройната коалиция и заклинания против ГЕРБ и Бойко Борисов. А анализи и откровена дискусия.

      В центъра на конгресната дискусия очевидно ще бъде въпросът за власта.Към какво се стреми БСП,към връщане на власт във формата тройна коалиция. Но това налага сериозен анализ на коалицията сДПС и НДСВ какъвто и до     днес не е направен. Ако няма да се връща към познати форми на управление, то кои са евентуалните партньори?

Новата формация в лицето на проекта Първанов. Но той не може да се пробва сега в предстоящите избори поне формално, защото авторът му е още за една година президент. А и за следващите парламентарни избори след три години, ще може ли в движение да се създава партия  или друга формация и едновремено да се участвува в избори. Защо БСП изобщо не разглежда въпроса да се коалира със собствените си избиратели, които изгуби през последните години. Защото трябва да отговори как от няколко милиона те се стопиха до няколко  стотин хиляди души. Защото за да направи тази естествена за нея коалиция с народа ,партията ,трябва да промени политиката и ръководството си.От дясна социалдемократическа партия тя трябва да се превърне в лява  модерна европейска социалистическа партия,която не гледа назад към историческия провал на съветския тип социализъм,а напред към европейския социализъм. Левият проект в България е БСП и той трябва да се напълни с исторически необходимото му съдържание. Станишев даде срок от една година за да може партията да върне доверието на избирателите Годината изтече доверието върна ли се ,връща ли се това се питат членовете на партията и конгресът трябва да им отговори.  Доверието в ГЕРБ и Бойко Борисов пада бързо, но не се лепи на Станишев иБСП. Сам той признава, че ако преди са го псували и са затваряли телевизорите, сега поне го слушат. Ако това е верно, то прогрес има макар иминимален.

      В партията  няма дебат по тези важни въпроси. Не се създава атмосфера на дискусия вътре в партията ,в основните партиини организации,  на така наречените изнесени заседания на партиното ръководство, на пленумите на НС на партията. Никой не се готви за дискусия по тази тематика и на предстоящият партиен конгрес.

  Есента бързо върви към зимата. Денят става по къс и по тъмен Пък и студено е.  Всичко навява песимизъм. Дано бъда опроверган  и бързо дойде пролета, че всичко и природата бъде в тон с политическия оптимизъм на власт и опозиция.

                                                                                                                       Павел Писарев

в. Земя 07.10.2010