Павел Писарев: Жени спасяват Димитров на процеса в Лайпциг

На 9 март се навършат 80 г. от ареста на Георги Димитров

•  

  Снимка: Lostbulgaria.com

Павел Писарев В нощта на 27 срещу 28 февруари 1933 г., през петата седмица от идването на Адолф Хитлер на власт, в разгара на ожесточена предизборна кампания, германският парламент - Райхстагът, е обхванат от пламъци. В опожарената сграда полицията задържа като подпалвач холандеца Мариус ван дер Любе. На 9 март в Берлин е арестуван Георги Димитров (1882-1949) и още двама български комунисти - Благой Попов и Васил Танев. Дълго време социалистическата пропаганда не даваше цялата истина около всичко, свързано с ареста на Димитров. Павел Писарев разказва любопитни подробности, които той знае заради близостта на неговото семейство с водача на международното комунистическо движение, какъвто е Димитров. Съпругата на Писарев е внучка на Васил Коларов, който е един от най-близките съратници на героя от Лайпциг. Писарев е син на царски офицер и германка. Виден общественик, бил е директор на БНТ и на „Българска кинематография“

 

Георги Димитров и Йосиф Сталин през 1936 г.

- В общественото мнение Георги Димитров е свързан преди всичко с Лайпцигския процес. Но когато преди 80 години го арестуват в Берлин с обвинение, че е участвал в подпалването на германския Райхстаг, той още не е героят от този процес. Всъщност кого арестуват хитлеристите на 9 март 1933 г., г-н Писарев?

- Преди Лайпцигския процес Георги Димитров е световна фигура, голяма личност. Той е народен представител в България, общински съветник в София, ръководител на българските профсъюзи. Той е член на ръководството на Българската комунистическа партия (БКП), преди това Социалдемократическа. По това време Димитров е кандидат-член на ръководния Изпълнителен комитет на Коминтерна, председател е на неговото Западноевропейското бюро. Ръководил е Световният антифашистки конгрес на културните дейци проведен на 27-29август 1932г в Амстердам. Поддържал е лични връзки с Ромен Ролан, Максим Горки, Йоханес Бехер, Леон Фойхвангер и много други. Въобще Димитров е бил един образован и високопоставен европейски политик, много ерудирана личност, както и да го преценяваме от сегашна гледна точка.

- Но той - знаем го от историята - е имал само 7-класно образование?

- Да, така е. Той е знаел перфектно три езика - немски, руски и сърбохърватски. Освен това от 1923 г. живее близо 10 години в Москва, в Белград, във Виена, в Берлин и всички западноевропейски столици. Малко доказателство за думите ми е един спор по време на събрание между него и министър-председателя Васил Радославов - академик, юрист, завършил в Австрия, в Германия, в Чехия. Този човек се обръща към него и му казва: „Ей, момче, аз те помня. Ти като словослагател в печатницата ми поправяше статиите.“ Това говори, че още 15-16-годишният Димитров, първо, е имал характер и второ, културата, дори нахалството да прочете статията на Радославов и като не му хареса нещо в нея, да го поправи или махне. Така че когато нацистите го арестуват, Димитров е голяма личност, а след това става генерален секретар на Коминтерна, започваме да го величаем и т.н.

- Казвате, че е знаел перфектно немски, но нали си спомняте какво се учеше преди 23 години - че Димитров научава немски език в затвора „Моабит“, и то само за три месеца?

- Това не е вярно, такава е била конюнктурната политика. Той научава немски език от жена си Любица Ивошевич - красива сръбкиня, която идва в България от Белград. Любица е модистка, шила е роклите на жените и момичетата на Фердинанд, работила е и във Виена. Била е много образована жена - будила го е сутрин в 5 часа и му е давала да учи учебниците от високите класове на гимназията по история, по география. Така че когато той тръгва за разни конференции по профсъюзна линия, вече е знаел перфектно немски език.

- Откъде се знаят подробности за годината време, в която той е обвиняем в процеса?

- Като политик, общественик и държавник Димитров е оставил значително по обем писмено наследство. Най-интригуващата част е неговият дневник. Навикът му да си води записки се отнася към годините след Първата световна война, когато излежава присъди за антивоенна дейност в затворите в София и в Кюстенджа (Румъния).

- Какво съдържа този дневник?

- Той е от 18 тетрадки и е писан с мастило и молив на немски, руски и български език. Най-важното от изминалия ден е фиксирано кратко, понякога толкова лаконично, само като намек, че е трудно да се разбере за какво точно става дума.

- Как всъщност става арестът на Димитров?

- В полицейския протокол пише, че е арестуван на 9 март 1933 г., четвъртък, в берлинския ресторант „Байернхоф“. В Германия той е нелегален деец и е познат като журналиста Хадегер. И заповедта му за арест е пусната на това име. С него са задържани още двама български комунисти - Благой Попов и Васил Танев. Предава ги келнерът, който е сервирал на масата им в заведението. След подпалването на Райхстага в нощта срещу 28 февруари 1933-та във вестниците се появява снимката на набедения за подпалвач холандец Маринус ван дер Любе, обявена е и награда от 20 000 марки за неговите съучастници. В полицията келнерът обяснява, че е виждал холандеца заедно с тримата чужденци, които говорят на руски език. Димитров, Попов и Танев всъщност са говорели на български, но германецът решава, че това е руски.

- Как са се държали с него и с другите българи в ареста и затвора?

- Има различни версии, но като чета документите оттогава, мисля, че отношението към тях е било по-скоро нещо средно - не е имало изтезания, но затова пък Димитров са го държали гол и с белезници. Нощем са го събличали, за да не може да избяга. При ареста от него вземат точно 13 неща: чанта, часовник, очила, автоматична писалка, мексиканско портмоне (венчална халка), сребърен молив, две малки ножчета, малък френско-немски речник, гребен, лула, четири пури с кожена табакера, около 20 кутии с цигари с по 10 броя и пари - 350 райхсмарки и 10 долара

 

 Интересна е ролята на жените около задържането на Димитров. Много неща, и то доста пикантни, стават известни в последните години.

- Истината е, че жените спасяват Димитров на процеса. Веднага след задържането му няколко дами отиват да свидетелстват, че той няма нищо общо с вандалския акт. По това време той е въртял няколко любовници. Дори непознатата, с която преспива във влака в нощта на пожара, се появява в негова защита и нарича обвиненията срещу него „пълни глупости“. Всъщност алибито на Димитров е много сериозно - по време на запалването на Райхстага той пътува от Швейцария за Берлин и в купето там има история с една непозната скиорка. В полицията отиват и Ани Крюгер, която се е радвала на любовта на българина, хазяйката му г-жа Мансфелд - една от най-сериозните негови защитнички, която заедно с дъщерите си се кълне в добротата и почтеността му.

- Какво друго правят тези жени за него?

- Ооо, те дори му носят пари в затвора, защото той е бил страстен пушач, но не е имал пари за цигари. Самият Димитров е отбелязвал в дневника си по колко пари и от коя от тях е получавал. „Получих колет и 5 марки от Мансфелд, написах на Ани“ - ето това е отбелязал той в записките си за 29 март 1933 г. например. Още няколко пъти той пише за пратките от хазяйката си, а 5-те марки са си били задължителни.

- А споменава ли той нещо повече за личните си взаимоотношения с някоя от любовниците си?

- Много интересно е например какво пише той на 6 април: „Написах пак на Ани. Да се успокои напълно за нашите лични отношения. Тя не е била изместена от друго лице.“ Тук няма как да не личи колко по-специална е била тя за него.

- Споменахте, че по време на ареста от него е била иззета и венчалната му халка. Всъщност той пише ли нещо за съпругата си Любица Ивошевич?

- Да, и тя присъства в дневника му от затвора. За датата 22 юни той е написал: „Люба е починала на 8 май“. Всъщност първата му жена се самоубива в Москва (през 1929 г. тя заминава за съветската столица) дни след започването на Лайпцигския процес. Тя от няколко години е страдала от психично заболяване - шизофрения.

Полицейски документ от 1933 г. с арестуваните българи. Васил Танев, Благой Попов и Георги Димитров (от ляво на дясно).

- Майката на Димитров - баба Парашкева, и сестра му Елена също отиват в Германия. Как става заминаването им за там?

- Тук има много интересен факт, който е свързан с моето семейство. Оказва се, че сестра му заминава за Лайпциг с паспорта на моята тъща. Тя също се казва Елена Димитрова, но третото й име е Божикова. Руснаците фалшифицират нейния паспорт, като го изтриват. Всъщност тъща ми е била емигрантка в Съветския съюз и там се омъжва за сина на Васил Коларов - Петър.

- Излиза, че жена ви е внучка на Васил Коларов...

- Да, и поради този факт имам много документи и знам, както се казва, доста семейни клюки (развеселява се). Има един драматичен момент във фамилията. Братът на тъща ми Кирил Божиков след Септемврийското въстание е осъден на смърт и емигрира в СССР , където е професор по политикономия в Алма-Ата (сега Алмати в Казахстан). Там го хващат и го изпращат в лагер. Георги Димитров е писал писма да го освободят, но никой не им е обръщал внимание. Той всъщност е водил тежка борба за освобождението на поне 500 българи от ГУЛАГ, но не е постигнал нищо. Молба за помощ не е отправял само за 10-15 души, които са били левосектанти и с тях той е имал много спорове. За това ми е разказвал историкът Белоусов, който се е занимавал с всички арестувани българи в СССР.

- Да се върнем на процеса в Лайпциг. Разкажете още подробности за майката и сестрата на Димитров.

- Познавах се добре с режисьора проф. Боян Дановски (Буко Данон). Той ми е разказвал как е водил баба Парашкева от София до затвора „Моабит“. Там се срещат с Елена - сестрата на Димитров. Тя, предполагам знаете, че става съпруга на Вълко Червенков. Тримата обикалят и руското посолство, срещат се и разговарят с полицията. Те не са имали почти никаква връзка с обвинения Димитров и са чакали с дни, за да ги пуснат при него.

- След оправдаването Димитров ли иска да отиде в Москва, или го принуждават?

- Тук работата е доста дълга. Димитров въобще не е искал да ходи в СССР. Той е подал молба да се завърне в родината си, но цар Борис III не се решава да го пусне, защото се страхува от него. Освен това, ако влезе в България, трябвало да се възобнови смъртната му присъда, издадена за Септемврийското въстание през 1923 г. Тук обаче има друго любопитно. Когато Хитлер вече е на власт, той кани царя в Германия. Борис обаче му отговаря писмено: „Докато не пуснете невинния български гражданин Димитров от затвора, не мога да посетя Германия.“

- Само България ли отказва да приеме Димитров?

- Не, това прави и Чехия. Тяхното външно министерство се отнася много дипломатично - не е чешки гражданин, и му отказва. Димитров има желание да отиде и във Франция, но и там нещата не се получават. Съветският съюз обаче го приема веднага и той заедно с Попов и Танев заминават веднага след оправдателната им присъда.

- А как стоят нещата с втората му съпруга Роза Юлиевна Флайшман, говори се, че е била от КГБ и едва ли не Сталин я е избрал?

- Роза Флайшман-Димитрова действително е била агент на тайните служби, тя е чешка еврейка, комунистка с буржоазно потекло. За да разсее съмненията, че Роза е техен човек, Сталин веднъж дори я иронизира и се стига до скандал.

- Знаете ли подробности?

- Тази история ми е разказвала старата баба Цветана - съпругата на Васил Коларов, тя се случва някъде 1936-37 г. Тогава Сталин кани на гости във вилата си в Кунцево Димитров, жена му и Коларов на вечеря и чаша вино. След като пийнали съвсем малко, изведнъж Сталин попитал Димитров: „Откъде я намери тая (за Роза), да беше казал, щяхме да ти намерим една хубава рускиня.“ Димитров направо изригнал: „Не сте вие този, който да ми каже за кого да се женя.“ Взема жена си и напуска скандално. Сталин усетил, че е направил гаф, защото започнал да се извинява и да ги връща, но вечерята се развалила. Това е истина, а случката я разказва Коларов в писмо до баба Цветана, което съм чел и притежавам.

Полицаи охраняват Димитров на процеса.	Димитров, Попов и Танев по време на Лайпцигския процес.

- Излиза, че българите е можело да се сопнем дори на Сталин?

- Нашите са били със самочувствие. Освен това те отиват в Русия облечени съвсем по европейски. Идват там не с ботуши или военни униформи, а с костюми, балтони, мека шапка, с чужда валута, спали са по европейските хотели.

- Каква е причината Димитров да е толкова харесван от жените?

- Георги Димитров е бил много красив мъж, макар че, когато го арестуват, той е 51-годишен, културен, възпитан, галантен, с дълбоки очи, каквито жените много харесват. Елегантен с красиви костюми, с неизменната пура или цигара в ръка. Секретарките в Коминтерна са били направо пощурели по него в средата на 20-те години. Доста пикантерии за онова време ми е разказвала бабата на Андрей Луканов - Коца. Комунистите са проповядвали теорията за свободната любов. Нашите емигранти в Москва след Септемврийското въстание са 500-600 души, повечето 25-30-годишни - млади, хубави, и го удрят на живот. Баба Коца събира много от тях и ги съветва: „Няма да клюкарствате и да правите глупости“. Накрая им казва: „Природата не ги прави социалисти. Природата ги прави мъже и жени. Социалисти ги прави обществото.“ 

(в. Преса, печатно издание, брой 66 (418) от 9 март 2013)

да не го бяха спасили.

"Георги Димитров е бил много красив мъж, макар че, когато го арестуват, той е 51-годишен.",
а бате ти Бойко на 50, олицетворявайки бандитски фалус, стана премиер чрез нежните сърца на България... (идеята за нова книга)

От този, който каза на Гьоринг "Вие се страхувате от мене, господин министре", до ген. Вл. Стойчев на Червения площад, българите показахме омразата към фашизма и диктатурата. Тези, които днес искат забрана на партиите не постъпват според завета на Левски!