Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2013 08:59 - ПРЕЛОМНИ ВРЕМЕНА
Автор: pisarev Категория: Политика   
Прочетен: 1744 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРЕЛОМНИ ВРЕМЕНА

     

   

Живеем в развълнувано време. Българско време. Падна  едно поредно правителство.  Петата, май че правителствена оставка за двадесетина години от 10 ноември 1989 г.  насам. Оставка на правителството и един изгонен от народа кмет, във втория  по големина и важност град на страната.

Партийният ръководител на една от основните партии БСП - Сергей Станишев заявява, че ако партията му спечели предстоящите парламентарни избори, той няма да се кандидатира  отново за министър-председател. В една от традиционните партии  за времето на прехода, ДПС бе избран за председател на партията  и за неин оперативен ръководител нов, втори човек, като се запазват почетните права и задължения на политика основател д-р Доган. Това са сериозни промени на политическия живот на страната.

Вече се пише в пресата и се заявява официално, че партията на току що падналото правителство ГЕРБ няма политически бъдеще и ще се разпусне. Бойко Борисов е вече  пълен аут. След дни вече и заседания на правителството и на Народното събрание няма да има, Бойко ще си мери кръвното и ще лапа хапчета. Лично аз не вярвам в това! ГЕРБ  ще загуби изборите, но все пак ще има значителна опозиционна  дясна, парламентарна група! Но такова мнение битува по вестниците и телевизионните дебати.

Народни представители със дългогодишен стаж заявяват, че няма да се кандидатират отново на  предстоящите избори. Бившия президент Георги Първанов и то  през цели  два  мандата заявява, че няма да се кандидатира  за предстоящите избори. След като направи заявка за създаване на нова партия и се опита да оглави предишната си отново, и видя че това няма да стане,  се задоволи с друга политическа  роля в едно обществено сдружение  за българо–руско сътрудничество, макар и много важно от национална и международна гледна точка. И това е важна щриха към характеристиката на вътрешнополитическото положение на страната.

Но най важното е, че народните маси в десетки градове излязоха на улиците да протестират против скъпотията, властта на монополите и цялостната ситуация в страната. Народът се раздвижи, въстана мирно. Вън от партиите се създават народни движения, правят национални срещи и искат да се намерят форми за участието им във властта. Поставя се въпроса за ново Велико народно събрание и нова Конституция . Представителите на тези движения се  приемат от Президента на страната и в Народното събрание, макар и сред тях да има личности от ранга на Сульо и Пульо, и начинателят на доматената революция в България г-н Йоло.

Предлага се да се ограничи ролята на  партиите, да се създадат форуми и методи за пряко гражданско участие в управлението на страната, което традиционно за съвременната демокрация се основава на Конституция, представителна власт, парламент, партии, разделение на властите,  национални държавни и местни изборни структури. Предложенията на улицата и уличните митинги и събрания са най различни, но има и разумни. Само че има ли чуваемост за тях? 

Очевидно  в страната се развиват нови, сложни  времена. Политическата обстановка се нуждае от анализи, от нови решения и нови пътища на развитие. Засега никой, нито личности, нито обществени групи, нито партии не предлагат системни,  обмислени предложения за нови решения на повдигнатите от народа и действителността  въпроси. Въпроси много, отговори няма. Как ще се развиват събитията? 

Традиционните политически партии и структури и  опитните рутинирани политически мъже смятат, че с търпение и изчакване нещата ще се успокоят .Ще има временно правителство, на 12 май ще се проведат парламентарни избори,  ще се състави  редовно правителство, след някакви междупартийни преговори,  открити и задкулисни  срещи, пък и възможни външни намеси и съвети. Все пак малка държава сме и като страна членка на НАТО и ЕС, съвети и консултации са разбираема практика.

Нещата ще се върнат в старите норми с малко поизменени лица за фасада, така мислят мнозина от политиците, надяват се на това. Ще стане топло, сметките  за парно и ток ще понамалеят, ще се дадат някой и други предизборни обещания, народът  ще се прибере в къщите, някои и други новоизлюпени вождове на уличните демонстрации ще бъдат приласкани от тази или онази партия или монопол, някоя и друга омразна политическа физиономия ще бъде прибрана зад кулисите  и всичко ще тръгне по старому. Но дали тези предсказания ще се сбъднат? Ами ако след някои и друг месец, когато  в новата зима вятърът задуха и снегът завали и студът забръска, няма ли пак народът да излезе на улиците и този път да изпотроши витрините и стъклата на правителствените лимузини, пък и да счупи някоя и друга глава, я полицейска я министерска?  

Не започва ли един нов период на нестабилност, когато народът периодично ще излиза на улицата с надежда да въведе някакъв социален ред, по добър, по справедлив. Защото нека не забравяме, преди четвърт век безработни нямаше, хората не гладуваха, никой не бъркаше в кофите за боклук, старците от градове и села не се бояха, че ако се разболеят ще останат без лекарства и не лекувани. Други бяха несъвършенствата на обществото, несправедливостите. Сегашните са масови и живото застрашаващи. Затова масите искат справедливост. Не само у нас. От  Обама до Меркел  всички политици в света говорят за нуждата от социални реформи, за овладяване на властта на монополите и финансовия капитал, за повече социална справедливост.

Както се вижда и у нас Бойко Борисов е дал заден ход от дясното направление и завива на ляво. Такова според него било времето и той чак сега го е разбрал. Но късно е драги, съвсем късно. Въпреки, че отсега е ясно, което и да е правителството - ляво или дясно, опозицията ще бъде доста силна. Досега за близо четвърт век от  тринадесет редовни и служебни правителства, само три изкараха пълен мандат, на Костов, Сакскобургготски и Станишев. Занапред сменяемостта щяла да бъде по честа, смятат анализаторите.

Състоянието на нещата в страната налага сериозни анализи. Засега такива няма. Традиционните и известни политолози жестикулират по телевизионните екрани. Тези дни четох два сериозни анализа на проф. Кръстю Петков и проф. Ивайло Знеполски, но това достатъчно ли е? Какво ще се прави? Служебно правителство някакво ще се състави, избори ще има и нов парламент ще се събере, вероятно ще състави и ново правителство, но това ще бъде ли достатъчна основа за промяна на нещата в България?

България е в криза,  депресия или застой, такова е вече положението пета година  в целият свят.

И все пак най голяма отговорност за състоянието на нещата в страната носят политиците. Това са хората, които заседават в Народното събрание. Те коват решенията, те и правителството управляват. Пак ли и след изборите които предстоят ще гледаме същите физиономии на простички, недоучени хора, някои от които цял парламентарен мандат не сме ги и чули, които се ругаят един друг, говорят безсмислици с редки изключения. Нови, нови хора трябва да влязат в Народното събрание, явно че лидерите на партиите ще бъдат същите, макар че там трябва да настанат най големите промени. Но сега в заседателната зала от различни партии влизат много компрометирани лица, свързани с афери и далавери, обругани от свои и противници основателно или не. Поне те трябва да бъдат сменени.

Народът излезе на улицата възмутен, но все пак толерантен. Следващият път няма да бъде така. Политици пазете се, пазете България.

ПАВЕЛ ПИСАРЕВ

                в-к Земя, 08.03.2013



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pisarev
Категория: Политика
Прочетен: 323919
Постинги: 89
Коментари: 255
Гласове: 236
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031