ВЧЕРА НАРОДЪТ ВЪСТАНА , ДНЕС Е ПО КРОТКО.

 

Спомням си 1968г – Париж. 10 милиона стачкуващи, градът е замрял, няма метро и не изхвърлят боклука, боеве в Латинския квартал, студентите издигат барикади, полицията ги бие с палки и облива със сълзотворен газ. След месец всичко утихна, пиехме си кафето на Шан-зЕлизе, японски туристи обикаляха града и търсеха следи от въстанието. Всичко пометено и изчистено. Къде бяха въстаналите и 10-те милиона стачкуващи, де Гол спечели парламентарните избори, а френската комунистическа партия на изборите беше едва на трето място.

Ако си спомняте и в София след 10 ноември обявяваха милионни, стохилядни митинги, а после вестниците пишеха, че пред катедралата св. Александър Невски, ако на всеки квадратен метър има по един човек, пак няма да се съберат повече от 20 хиляди души, СДС господстваше на улицата, но изборите за Велико народно събрание спечели БСП. 50 хиляди души събрани в един ден във Варна е имало на кукуво лято, толкова може да има през лятото само на плажа.

Не подценявам вълненията на които бяхме свидетели, те свалиха правителството или то само си отиде, възползувайки се от тях,  предизвика предсрочни избори, защото рейтинга му падаше с всеки изминат ден. Събитията изгониха кмета на втория по важност град в страната. Но вече има служебно правителство, т.е. някаква власт макар и с ограничени пълномощия, защото няма народно събрание  и нима тежките социални проблеми, които предизвикаха събитията  ще бъдат  решени? Сметките за тока и парното ще станат ли  много по малки, заплатите и пенсиите ще се увеличат ли, стоките поевтиняха ли? Не, но многохилядни шествия няма, нито се произнасят революционни речи, а и не се издигат искания за национализация. Няколко дни след революционните митинги и шествия, днес народът си пие кафето и бирата, брои си стотинките като плаща, продължава да псува властта и чорбаджиите, чака да види какво ще стане, но все пак кротува. Четат вестниците и се питат за новите министри, този пък кой беше.        . От новите митингаджийски и улични величия едва ли ще се пръкнат нови партии и величия. От Йоло Денев, пък и другите които се появиха по телевизионните екрани стана ясно, че няма какво да се очаква. Даже един нов политик например от калибъра на Жорж Ганчев – шпагата този път не се появи. Идеята България да се управлява в съучастие с обществени съвети, представители на улицата и общественото мнение и контрол както се вижда  позаглъхна. За сега нищо конкретно. Президентът не можа да се договори с представителите на протестиращите, те са много и различни, нямат едно мнение. Стояха ден два в София и си заминаха по къщите и родните краища.

От утре броят на интригите ще бъде рязко намален. Какви мерки ще вземе служебното правителство, ще бъде ли то продължение на правителството на ГЕРБ, кой ще го командва, президентът или бившият министър председател, това ще са половината от клюките Играе ли служебното правителство  по гайдата на ГЕРБ ,което вече е подозира, това веднага ще се разбере по делата му. А другата половина разговори ще са свързани с предстоящите избори, кой досегашен депутат е отсвирен и го няма в новите проекто-листи и от коя партия е, кой ще спечели предстоящите избори, ще се върне ли на власт Бойко Борисов или което е по вероятно ще си лапа хапчетата в Банкя, ще има ли нова коалиция и кой ще влиза в нея и най важното - през април ще платят ли пенсиите и ще  дадат ли увеличение .За сега обещават. А по нататък?

Разговорите по кардинални въпроси се отлагат за след изборите и когато се състави ново нормално правителство, ако това може да стане още сега, след изборите, а не да трябват нови, ако  никои не спечели убедително, с голямо мнозинство.

Вълненията затихнаха, но ще бъде голяма грешка ако политиците и партиите ги подценят. Видя се, че нито един политик не събра кураж да се яви да говори пред протестните шествия, щяха да го освиркат и изгонят, а можеше и някой да набият. Нито една партия не обяви, че излезлите на протести хора са нейни. Но проблемите остават и хората които протестираха и те ще почакат някои и  друг месец  и късно през есента или през ранната зима може отново да пощуреят. Могат.

Защото тежките проблеми на нашият живот останаха. Богатите станаха много и много богати, а бедните и почти всички останали - много бедни. А всички плащат еднакви данъци. Това не може да продължава. Монополите разсипаха дребната собственост, чуждите монополи, които взеха в ръцете си чрез търговските вериги и моловете около две трети от вътрешния стокооборот, изнасят печалбите си в чужбина, Те, ако реинвестират печалбите си пак в България, нека плащат нормални данъци, но ако изнасят печалбите си, трябва да им се налагат по тежки данъци. Един милион българи работят в чужбина и там създават принадена стойност, там плащат данъци. Ние подготвяме работна ръка, едно родено и израснало дете и образовано до 20-25 години струва на държавата в Европа стотина двеста хиляди евро. Ние им подаряваме, готови или полуготови десетки хиляди специалисти – лекари, медицински сестри, инженери, учени, техници майстори в различни занаяти, не говоря за неквалифицираната работна ръка.. Какво печелим и какво губим от членството си в Евросъюз, правителствата трябва да обяснят. Вярно е, че получаваме много оттам, но усвояваме ли го и какво част е то от капиталовложенията в страната Но нали плащаме солиден членски внос ,паднаха митата ,но замря и българското производство и износ. Кой от тези въпроси ще постави временното правителство  и може ли? Докога ще ни подмятат за Шенген и  защо ни слагат в един кюп с Румъния по въпроса за циганите, когато българските и румънските цигани заминали за Западна Европа са в съотношение 4 към 1. Вестниците и телевизиите и политиците в Западна Европа плюят по българите, а нашите посланици и външният министър мигат на парцали.

И въобще българите не са доволни от живота в страната. Мина вече четвърт век от промените. Добре казвате, че диктатурата си е отишла и е дошла свободата, пълната свобода. Но защо живота стана лош за повече хора по лош отпреди. Дори Бойко Борисов признава, че трябва да се вземат мерки, защото бедността била голяма. Щом и той го дава на ляво.

В политическия живот на страната вече няма нито едно физиономия от тези преди четвърт век. Но тези, който се навъдиха след това, красят ежедневно екраните на телевизиите. Не е ли време те да се скрият малко. Четвърт век в политиката, това е предостатъчно. Сега е време, тъкмо преди парламентарните избори за нови лица. Нужна е сериозна преоценка на ситуацията н България, на политиката на партиите, които  я създадоха. Не е  вярно че някакви митични сили - комунистически, силови и т .н дърпали конците на политиката в страната. Даже 45 годишните на 10 ноември 1989 г.- сега са  вече 70 годишни, пенсионери и ако не са в гробищата, не дай Бог, пълнят кафенетата. Днешните политици, днешните партии носят пълната отговорност за състоянието на страната.        

Време е да настанат промени. БСП, председателят на БСП, предлагат  нова лява политика, ляв радикализъм, система от мерки. БСП прави сериозна промяна в кадровия си състав и който още не се е сетил да се оттегли доброволни от политическата сцена на социалистите и страната, вероятно ще  му се напомни по откровено. Промяна, промяна в политиката и лицата е нужна. БСП не се кани да взема сама властта. Сергей Станишев обяви, че БСП като спечели изборите няма да се кандидатира пак за министър председател. БСП предлага национално отговорно правителство, в което може да влязат представители на други партии и безпартийни специалисти.

Предстоят два месеца на предизборна борба. Никой няма  да слуша самохвалбите на Бойко Борисов, нито неговите остарели нападки на тройната коалиция, която е вече история. Избирателите не чакат и обещания, а реалистични програми за развитието на страната. Защото след четвърт век всички виждат какво е жизненото равнище в Европа и в България, всички виждат българската бедност, безработица и скъпотия, всички разбират, че този батак няма да се  оправи само за година, две и затова ще гласуват на предстоящите избори за ново развитие. БСП предлага такова.

                                                                                                           

                                                                                                                   ПАВЕЛ ПИСАРЕВ

 .   

 в-к Земя, 13.03.2013

Всъщност, Славимире, няма как пък да се отрече фактът, че българинът притежава най-голяма недвижима собственост на глава от населението.
Резултатът от социализма и 24-годишния преход е, че българинът стана още по-мързелив и с още по-голям афинитет към муфтаджийството.
Естествено стана и по-незащитен срещу други муфтаджии и срещу мутрите. Всяка инициатива се удавя, още преди да е проходила.
Започна се с рекетьорството в началото.
Това е истината

Българинът все си търси царя и все не му харесва избрания. А сам си го избира. Но пък за да може да го плюе.

Или

- Кой сме ние?
- Българи-юнаци.
- Какво искаме?
- Не знаем?
- Кога го искаме?
- Веднага.

Уважаеми д-рю (съкращението "д-рю" социалистите четат "другарю", а несоциалистите - "дърварю") Писарев, последното изречение на статията Ви е чиста проба софистическа манипулация. И преди това: в статията Ви са налице цифром и словом 18 граматически и правописни грешки.