НОВА ГОДИНА,  НОВИ  ИДЕИ

 

Нова Година, Нов късмет - това народно пожелание тази година има по дълбок смисъл. Ще бъде ли тази година начало на промените? Ще се оправим ли ние, или по точно светът и България покрай него? Даже Франсис Фукояма, който се беше отчаял и обяви края на историята, тези дни написа една статия, с която се върна назад в разсъжденията си, обърна се към историята за да търси в нея смисъла на днешният ден  и пътя към бъдещето. Защото светът е объркан. Вещаят крах на еврото и Евросъюза, не виждат изход от кризата и в Америка. Дори в новогодишните послания на световните лидери властта се обръща вече към Бога с молба за спасение. Няма президент или министър председател, който да се хвали - тази година беше добра, догодина нека бъде по добра. Ангела Меркел  казва „пътят към преодоляване на кризата остава дълъг и осеян с трудности”, а Обама се надява през новата година „да укрепим средната класа”. Даже у нас президентът Първанов се надява догодина „да надвием пошлостта и агресията” които, така според мен да го разбирам, през тази година господстваха в страната.

Историята, трудностите, средната класа, агресията и пошлостта, какво искат да ни кажат световните и нашите първенци?

Хаосът е  голям. Стройните схеми за възприемане на света вече не важат. Това става все по очевидно. Преди десетилетия левицата лансира една забравена идея за мирното съвместно съществуване на двата строя и тя намери за един значителен период от време приложение и в международните отношения  Рухването на социализма я направи излишна. Вече няколко десетилетия  левицата и десницата, които досега обясняваха ясно и разбираемо нещата, вече не поднасят неоспорими истини на хората. Вече десетилетия наред няма нови леви идеи, няма нови леви лидери от национален и световен мащаб. Тезата, че работническата класа се увеличава, че тя по насилствен начин ще преразпредели богатствата на света и то справедливо, не се  потвърди. Съветският тип социализъм се провали, този стар вид левица вече две десетилетия отстъпва и не може да се реорганизира. Но и тезата на десницата, че спасението е в средната класа, която осигурява благополучие и демокрация,  не излезе вярна. Средната класа, опора на класическия капитализъм е притисната най много от кризата. Ако през 1974 г. в САЩ 1% от семействата взимаха 9% от БВП, то сега  те получават 23.5%. Богатите станаха по богати, бедните се увеличиха. Както е казано в Библията -”който има, ще му дадем, който няма, ще му вземем”. В България тази година 400 х. малки фирми не са се пререгистрирали, те са фалирали. Моловете  и банките по света и у нас изядоха семейния бизнес, малките фабрички – работилнички, кварталните магазинчета, кафенета и ресторантчета, са затворени. Семейните ферми с добитък и земя се разпродават. Баща, майка и деца, които работеха в тях, сега са безработни. Като че ли средната класа е новият антипод на едрите капиталисти. Този въпрос още не е  подложен на политологичен и социологичен анализ. Защото ако работническата класа можеше да изгуби само веригите си, то средната класа губи имота, което е не по малко болезнено за нея.

Средната класа страда, защото държавата се оттегли, пазарът решава всичко. Всяко нещо струва толкова, колкото дават за него,  нали си спомняте какво каза един български министър, когато продаде държавно имущество, като се спазари за цената му и колко да получи лично той.

Този свят на хищнически капитализъм е в криза. От всички стари истини само една излезе вярна – лакомията на капитала, на едрия капитал е неограничена, безгранична. Чистотата на въздуха и водата, на природата, санитарния контрол над храните, общественият контрол, организация и издръжка на образованието, здравеопазването, социалните грижи, пенсионното дело и грижите за слабите социални слоеве, от всичко това държавата, обществото се оттеглят. От това страдат  всички и работници и средни собственици. Държавата не се грижи за обществото, тя пази интересите само на богатите, на най богатите. Тази криза го показа по блестящ начин. Навсякъде се спасиха банките, големите банки. Тези, които предизвикаха кризата. Взеха се пари от данъкоплатците, от бедните и средните слоеве и се дадоха на най крупните банки. Това се обяви за социална политика, за борба с кризата. Не се стимулира производството чрез увеличаване на потреблението, а се въведе режим на икономии, като се намалиха или замразиха пенсии и заплати, социални разходи и се увеличиха цените на стоките за народно потребление. Това на българските граждани няма защо да се обяснява, те го чувствуват на собствения си гръб.

Социалните вълнения  у нас и по света доказват, че кризата засегна преди всичко слабите слоеве. Движението на арабските народи, демонстрациите в Гърция и други европейски страни, движението „Окупирай Уолстрийт” в САЩ, разкриха пропастта която капитализмът издълбава в обществото.

Как ще реагира десницата и левицата на това развитие на процесите? В България симптомите се появиха. Правителството намеква за министерски промени, премиерът Бойко Борисов се заканва на идолът на либералната политика - министъра на финансиите Симеон Дянков, че ще го махне. Търси се изкупителна жертва. По този път вървят в Гърция и Италия, смениха премиерите за да запазят статуквото в обществото. Променят се за да вървят по същият път. За премиери сложиха бивши висши служители на световните банки, хора на световния капитал. Какво ще стане у нас? Намеква се за предсрочни парламентарни избори. Те и смяната на Симеон Дянков се планират като спасение на Бойко Борисов. Те или той. Защото изход от кризата в България и тази година не се очертава. Досега Бойко Борисов заплашваше, че той ще си подаде оставката и ще предизвика избори, сега смени решението ще изхвърли други, а той ще върви на избори.

В тази вътрешна и международна обстановка е шансът на Сергей Станишев. Той е избран за председател на ПЕС. Ще  изработи ли той нова политическа визия за левицата в Европа и България? Ще даде ли нови идеи за изход от кризата? Всеки политически подем се предшества и съпътства от идеен подем.

Залогът е в това, как ще се намери предложение за ново съотношение между пазара и обществото, между пазара и държавата като регулиращ орган на обществото, ще се предложи ли изход от либералния капитализъм, ще се намери ли правилно поносимо съотношение пазар и държава,  поносимо за обществото и пазара, ще се понесат ли последиците от кризата солидарно от бедните и богатите? Демокрацията е политически израз на структурата на обществото, на икономическата и социалната, на структурата на собствеността . Изчезва ли средната класа? Намалява ли средната класа, това става в ущърб на демокрацията. Сергей Станишев има шанса, като даде отговор на тези въпроси, да изиграе запомняща се роля в нашето и европейското общество. В тази му мисия той ще намери подкрепата на всички леви сили в България и Европа.

Тази година е решаваща за развитието на световната криза. Или организиране на изход от нея или задълбочаването и. Засега взетите мерки са палиативни, те спасяват положението, закърпват го, но не дават гаранции за коренна промяна.  Глобалната финансова и икономическа криза се превръща  и в социална и политическа криза, а това значи и в идейна. Затова изходът от нея може би ще започне с търсенето на нови идеи  за нови пътища и форми на борба за обществен прогрес. Натискът върху средните слоеве и бедните от икономически се превръща в политически. Бедността е заплаха за демокрацията. Това се чувствува осезаемо в България, това се чувствува в Европа и света.

Павел Писарев
в-к "Земя", 05.01.2012

Докъто представителната (партийна) демокрация се финансира от държавата и няма конституционно заложени задължения и отговорности ще е така ! Спасението е в пряка демокрация и ново държавно устройство !
А за новата 2012 г. - може да има и наши войски в Иран !?