Прочетен: 2646 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2011 20:36
ИДВА ТРЕВОЖНА ЕСЕН
Сега е лято, но то бързо ще мине. Задава се тревожна есен. За политиците, а и за народа, нищо че българите за сега са индиферентни. Защото на идващите избори май ще излезе сметката за изминалия период и ще се очертаят тенденциите на близкото бъдеще на България.
Изминаха две години от управлението на ГЕРБ. Половината мандат, време за равносметка, защото колкото и да приказват тези от правителството, че българският хал е заварен, всичко били натворили предишните правителства, две години са достатъчен период за да се прецени колко струват сегашните.
Управляващите продъниха ушите на всички за да изтъкват своите успехи. Кризата била минала, увеличен е износът, очертава се прираст в икономиката около 3 % за тази година, запазени са заплатите и пенсиите, не са увеличени данъците, строят се магистрали и инфраструктура, музей и спорта зала, метро и околовръстно шосе в София, възстановено е доверието на Евросъюза в България и се отпускат пари за нови магистрали, увеличено е до 10 % усвояването на еврофондовете, има прелом в ограничаване на престъпността, спрени са отвличанията и магистралния бандитизъм, цъфтим и връзваме в сравнение със съседите, Гърция се провали, Румъния е зле - намали пенсиите с 15 %, а заплатите на държавните служители с 20 %, докато в българските банки спестяванията са увеличени с няколко милиарда.
Да, правителството рекламира своите успехи, но защо в същото време рейтингът на правителството, на управляващата партия ГЕРБ и на премиера Бойко Борисов се срина? Партията ГЕРБ спечели парламентарните избори, а сега рейтинга и се смъкна до около 25 %, наполовина е паднал и рейтингът на Бойко Борисов. Само за две години управление не само населението, но и цели партии обърнаха гръб на управляващите. РДС, СДС, ДСБ вече напуснаха парламентарното мнозинство, а и Атака предизборно се разграничава от правителството. То се крепи на десетина „независими” депутати преминали от една партийна зависимост в друга. До изборите има още три месеца и вероятно ГЕРБ ще се яви пред урните с нулево предимство, едва ли ще останат някакви проценти в плюс. Защо така стана, въпреки претенциите на правителството на ГЕРБ за успехи, въпреки че неговите министри и особено министър председателя са залепени като гербова марка на всички телевизионни програми и вестници за да се хвалят и ругаят опонентите си.
Защото народът има друга преценка за състоянието на страната и друга самооценка за собственият си хал. Как ще е минала кризата, както твърди министър Дянков, след като той повече от година говори, че кризата е свършила, а сега започна да твърди, че се виждала светлина в тунела?. Как ще е приключила кризата, като вътрешното потребление продължава да пада, когато безработицата достигна 11 % и то сега през лятото, когато заплатите и пенсиите са замразени, след толкова обещани от г-н Дянков дати и срокове за тяхното повишение, след като лично той, министъра на финансите обяви, че ще се увеличат всички пенсии, защото противното било дискриминация и т.н. и т. н. Един друг опитен икономист и доказан финансист г-н Костов твърди, че България е навлязла в депресия, а не е излязла от кризата. Цените на всичко растат, инфлацията за двете години управление на ГЕРБ приближава 15 %, покупателната способност на населението се срина, а доходите на хората са замразени или жестоко паднали. Две трети от търговията на дребно е съсредоточена във чуждите вериги и в Моловете, това удари жестоко средната класа, малките магазинчета и те масово затварят. Бедните нарастват, даже работещите хора са бедни, няма работа в селата и малките градове, близо 400 хиляди млади хора заявяват че ще напуснат страната и много вече напуснаха с бойковата вълна емиграция. Чуждите инвестиции рязко са намалели, банките не дават кредити. Жилищното строителството продължава да е на мъртва точка. Цели райони на страната бедстват, не само цяла северозападна България, най-бедният район в рамките на Европейския съюз, но районите на Родопите, на Кърджали и много други. Спестяванията растат, но каква е социалната характеристика на тези пари? Бедните в България стават по бедни, средните слоеве западат, само богатствата на заможните растат. Статистиката показва, че в България расте броя на милионерите и на бедняците. Две трети от населението няма спестени пари. Правителството на ГЕРБ е правителство на едрия капитал, на олигархията, то олицетворява срастването на държавата с полицията, едрия капитал, чиновническия бандитизъм. Случайни ли са разкритията за далавери около приближени до властта, като се започне от депутати на ГЕРБ и се стигне до министри от правителството, а и политици от опозицията. И всичко това приключва безнаказано, амнистирано и скрито от съд, прокуратура и средства за масова информация, които открито обслужват властта. Нито един от започналите процеси за бандитизъм и корупция не е завършил с осъдителна присъда. Правителството на ГЕРБ се опитва да води своята политика с полицейски средства, а това е заплаха за демократичния процес. Правителството проявява в редица области некомпетентност, министри се сменят без никакви обяснения, решенията се взимат и отменят еднолично.
Изборите ще покажат, че избирателите имат друга преценка за управлението. Не е случайно, че ГЕРБ не определя своя кандидат за президент, че на много места и то в големите градове се водят безпринципни пазарлъци за привличане на кандидати за кметове, поддържани досега от други партии, включително и кметове избирани с гласовете на БСП и левицата какъвто е случая във Варна и не само там.
Основният проблем на нашата политическа действителност е, ще може ли опозицията в лицето на БСП да се възползува от тази ситуация. Само ако издигне личности и програми обединяващи избирателите на предстоящите избори БСП ще може да наложи обрат в политическото развитие на страната. Очевидна е тенденцията на определени кръгове в БСП за президент да се издигне кандидатура, която да продължи политиката на тройната коалиция, дясна кандидатура от средите на левицата. Все още като такава кандидатура се изтъква г-жа Кунева, а напоследък се лансира и нов кандидат г-н Калфин. Както и да се погледне, те представляват политиката на тройната коалиция. Но тя беше веднъж отхвърлена от избирателите.
Всяка една от тези две кандидатури или друга аналогична по своя политически смисъл ще наложи личното заангажиране на председателя на партията г-н Станишев. Как се вижда той на Бузлуджа, застанал на трибуната и вдигнал високо ръката на г-жа Кунева, че тя изобщо няма да дойде на социалистическото тържество, тя публично заяви, че не се интересува от партиите, включително и особено от БСП. Другата кандидатура, тази на г-н Калфин, може да се представи като близка до БСП, макар че той е напуснал партията отдавна. Може ли той да представлява левите български избиратели, след като той не е заемал ясни и категорични позиции, близки до техните интереси нито във вътрешната нито във външната политика? Да, пред България не стои въпросът да се променя принципно евроатлантическата политика на страната, всички парламентарно представени партии я подкрепят, но стои с голяма острота проблема за прокарване на националните интереси в рамките на тези важни за България евроатлантически организации. Може ли г-.н Калфин да покаже един случай в своята дипломатическа практика на външен министър, при който той да е възразил на нашите партньори, случай при който той да не е прибирал послушно токовете и да не е произнасял прословутото иес? И той не може да бъде наложен на левите избиратели, ако зад него не застане открито с целият си авторитет г-н Станишев. Т .е той ще поеме цялата отговорност за този тип кандидати. Затова кандидатът на БСП трябва да бъде избран по всички правила на демократичния процес, а не с псевдо избори - ръководството предлага еди кой си - кой е за и кой е против. Ако БСП не излъчи свой кандидат - член на партията, с изявени социални позиции, то каква алтернатива е тя на ГЕРБ? Въпросът за кандидата на БСП за президент и за кандидатите за кметове е въпрос за нейната идентичност. БСП се обявява за лява партия, а някой предлагат кандидатите и за изборни длъжности да не са членове на партията и да не са ангажирани с лява социална политика. Основната цел на БСП не може да бъде провала на друг кандидат, а избирането на неин представител, популярен и доказан социалист.
Едно решение на партийното ръководство да се подкрепи не партиен член за кандидат за изборите ще открие дълбока бразда между партията и нейното ръководство, между БСП и широките народни маси. Ако се достигне до загуба или не дай си боже, ако не се достигане дори до балотаж, кой ще носи отговорност? Ще се плаща този път от тези които носят отговорността. Избирателите на БСП, членовете на БСП не са шерпи както каза сполучливо Александър Лилов, които да мъкнат на гърба си политици с други физиономии до политическите върхове на страната. България, БСП, левите сили се нуждаят от нова политика, от нов тип президент, който открито до постави пред обществото проблеми, които засягат интересите на бедните и средните слоеве, които касаят националната външна политика, които защищават интересите на националния капитал в рамките на глобализма. Да, България е капиталистическа страна, за сега, да България е членка на НАТО за сега и слава Богу членка на Евросъюза, но тя може и трябва да води независима вътрешна и външна политика, политика на сътрудничество с нашите съюзници, с Русия, със съседните страни и славянските страни, със страните от Близкият Изток. Затова, ако искаме някаква промяна към по добро трябва да изберем правилните кандидати за президент и кметове и съветници, и да потърсим със своите програми и чрез преговори сътрудничество с най-широки кръгове представители на левицата и на народните интереси. БСП не е сама в лявото пространство, не е сама в демократичното пространство на страната. Там има близо два милиона избиратели, които гласуваха за БСП, а сега си стоят по време на избори в къщи или берат гъби.
БСП и левицата трябва да наложат нови лица и нова следпреходна политика на страната, да подготвят победата на следващите парламентарни избори. Условията за тази победа се подготвят сега.
ПАВЕЛ ПИСАРЕВ
в-к "Земя", 11.07.11