Прочетен: 2002 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2011 10:00
ПРЕДИЗБОРНИ РАЗМИСЛИ
Всяка седмица по това време сядам да пиша статия за в. Земя. Няколко пъти подред темата беше за предстоящите избори за президент и местни органи на власт. Но този път трябва да сменя темата, много стана за едно и също. А и нови събития няма. Заявените кандидати за президент са пак само Волен Сидеров, Меглена Кунева и Румен Христов. Кандидатите на основните партии ГЕРБ, БСП и ДПС не са заявени, тези партии се изчакват една друга с различни мотиви, ГЕРБ заяви че поста не е толкова интересен за тях, ДПС вероятно чака оферти за политическа и финансова сделка и от двете партии, а в БСП върви номинирането на общински партийни конференции на кандидати за президенти. Досега има съобщени 34имена, а още конференциите не са приключили, близо една трета не са проведени.
Както Стефан Данаилов каза, тези 34 кандидата идват в повече. Или всеки става за президент, или поста не е толкова важен, че за него да се изискват някакви специални качества. Вероятно кандидатите на БСП ще бъдат около 50. На конференциите се предлагат имена от този голям списък и се прибавя и един местен бай Иван за да не се обиди. Вестниците започват да се подхилкват. Защо се прави всичко това. Израз на псевдо демократизъм ли е или опит да се създаде хаос, ето имаме толкова много кандидати, че трябва да изберем еди кой си. И кой ще определи този избраник? Ръководството разбира се, макар и скрито зад някакъв избор, някакво гласуване.
Би трябвало в БСП да се води активен дебат за задачите на новият президент, за неговата платформа, за неговите качества. Но обявена платформа, обявени платформи няма с изключение на една програмна статия на Янаки Стоилов във в.Дума. Но и такива програми от заявилите се кандидати не се изискват. Не се търси и тяхното съгласие. Тези 34 кандидата потвърждават ли, че искат да участвуват в предстоящите избори? Г-жа Зорка Първанова иска ли да бъде предложена за президент от името на БСП? Или някой си правят майтап, тя присъства на официални обеди и приеми, придружава президента Първанов в посещения в чужбина, значи става за президент. Единствен Стефан Данаилов заяви, че не иска да бъде предлаган в тази листа, но кандармите продължават. Даже на конференцията на БСП в София, може би за да се доведе всичко до абсурд, Румен Овчаров предлага Стефан Данаилов да изиграе ролята на президент, пък те щели да му я напишат. Ето за какви се имат някой ръководители на БСП, за безсменни сценаристи, режисьори, суфльори, за тях партийният, политическият живот е една сцена, която те държат в ръцете си, а партийната членска маса и партийният актив са масовка и партийните избраници статисти, епизодици, артисти, рецитатори на написани от тях монолози. А досега мислехме че освен партийни ръководители и общественици са само и бизнесмени.
Впрочем софийската конференция е забележителна с това, че тя прие решение кандидатът на БСП за президент да бъде активен партиен член, кръвно свързан с партията. Решението беше прието единодушно, само присъствалите в президиума членове на ръководството на БСП са се въздържали. Интересно, защо г-н Станишев не желае предложеният от БСП кандидат да бъде член на БСП. Той се води социалист, председател на партията, а не желае кандидатът на партията му да бъде социалист или, ако бъде коалиционен партньор, то БСП да определи в съгласие с него предизборната му програма. Това е засега единственият съдържателен спор, член на БСП ли да бъде кандидатът за президент или близък до партията, макар и да я е напуснал, или член на друга партия. Мотивът, който се изтъква е, че така щели да се привлекат и избиратели от други среди. Но колко избиратели традиционно гласували досега за левицата ще се откажат да гласуват за такъв кандидат, това не се обсъжда публично. Струва ми се, че левите избиратели и техните съмишленици няма да гласуват за кандидат надпартиен като г-жа Кунева и това стана вече ясно на всички. Тази перспектива пред левицата отпадна. Сега вариантът е друг, търси се розов кандидат в средите близки до БСП, нов вариант ала г-жа Кунева. Например кандидат бивш министър на тристранната коалиция, който не е изразявал леви позиции през своя мандат във вътрешната или външна политика на правителството, или някакъв сегашен депутат от Коалиция за България. Само и само кандидатът да е далече от ядрото на БСП.
Сметките на някой от партийното ръководство са разбираеми. Ако предложения за президент на БСП не е член на партията, при един провал, а неучастието в балотаж ще бъде шумен провал за БСП, то отговорността ще бъде главно негова. Но това са сметки без кръчмар, всеки провал в изборната надпревара за президент и още повече за кметове ще бъде за сметка на ръководството . Провалът на два поредни избори, преди парламентарните, а сега президентски и местни няма да бъдат понесени от партията.
На тези избори ножът е опрял до кокала. Виждаме, че след като няколко пъти беше подкрепян от БСП във Варна, г-н Кирил Йорданов сега заиграва за нов мандат с ГЕРБ. Така ще бъде и на много други места. Много кандидати подкрепяни до сега от БСП ще преминат в други политически лагери, ще ритнат канчето. За това много правилно е решението на общинската конференция в Благоевград да се номинира за кмет Емил Костадинов, ляв социалист, с голям авторитет и опит, бивш депутат и областен управител със силна социална чувствителност, неопетнен в корупционни подозрения. Такива кадри БСП има както за президент така и за кметове и общински съветници. Например Георги Кадиев в София, Борислав Гуцанов във Варна, г-жа Цеца Димитрова в Тетевен, Атанас Пундев в Павел баня и много други. Техните кандидатури трябва да получат солидна подкрепа от социалистите в София чрез централния печат, радио и телевизия. Кампанията на БСП за тези избори трябва да се води в центъра и по места, както за местните така и за президентските избори.
Точно такива общественици с влияние и харизма с висока култура и солидна политическа подготовка и висок обществен морал могат да привлекат избиратели вън от досегашните гласували за БСП, а не кандидати от други партии или напуснали БСП с идеята да правят другаде политическа кариера. Пътят към издигането на такива кандидатури не минава през вътрешни партийни борби, дискусии може да има до номинирането на кандидата, но след това всички течения в партията трябва да работят за избирането на издигнатият кандидат на БСП. Коалиция с други политически партии, среди, течения, групи е възможна и необходима, но това е въпрос на преговори и споразумения.
България се намира в решаващ етап на своето развитие. Ако ГЕРБ спечели тези избори, ако БСП не извоюва поне президентският пост и кметските места в няколко големи градове, българската десница ще стане още по нагла. По някой основни въпроса, строителството на нова атомна централа в Белене, допускане на американски концерни до доминираща роля в енергийната политика, активизиране на антируските прояви като се почне от поругаване на руските и съветските паметници в страната, социалната политика заплатите и пенсиите, правителството на ГЕРБ, ако спечели изборите ще действува още по категорично бързо, нагло и силово. Следват нови парламентарни избори основа за спечелването на които се поставят сега. Ако БСП не спечели нито президентските, нито местните избори, тя ще се превърне в третостепенна партия. Партийното ръководство в София и по места трябва да осъзнае своята отговорност. Никакви лични и групови амбиции и сметки не трябва да оказват влияние върху определяне на кандидатите и изборната тактика и стратегия. Трябва да се издигнат за кандидати най добрите дейци на партията, трябва да се водят умни и честни, открити преговори за спечелване на съюзници. Трябва да се води смела социална политика, да се привлекат най широки народни маси с разработени проекти за развитието на различните региони на страната. Само с гола критика и противопоставяне на заплатите и пенсиите срещу асфалта ГЕРБ няма да бъде победен, защото магистралите са нужни, а строителството на инфраструктурни обекти е полезно. Ролята на опозицията не е да говори и върши всичко обратно на управляващите.
Уж мислех да не пиша за изборите, но пак се върнах на тази тема. Че има ли нещо по важно от нея. Тази есен ще се решат много въпроси на бъдещето.
ПАВЕЛ ПИСАРЕВ
