Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2010 10:28 - СОЦИАЛИЗЪМ В ОСТАВКА
Автор: pisarev Категория: Политика   
Прочетен: 1908 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 11.10.2010 09:46


  Когато председателят на градската организация на БСП-София Румен Овчаров съобщи на последния конгрес на БСП, че си подава оставката,  рекох си,  правилно, загуби парламентарните избори в София, загуби всички избори, в които участва, а в едни кметски избори беше и сам кандидат, поема отговорността за състоянието на градската организация и дава път на друга група кадри да я изведат на ново равнище. Десетина, че и повече  години, начело на най-голямата организация, това е предостатъчно. Подаването на оставката в политиката е важен, отговорен личен и обществен акт, говори за достойнство и морал на политиката и политиците. Оставка си подадоха Петър Младенов, Александър Лилов, Андрей Луканов, Жан Виденов –  всеки по различни причини в различни ситуации и с различни последици. За мъртвите само добро, Виденов не дава политически сигнали, Александър Лилов е важен и активен фактор в цялостния политически и идеен живот на БСП и досега. Даването на оставка не е политическа смърт, а може да се превърне в политическо прераждане. Подават оставка и, напускат поста, партията да се оправя. Очаквахме, че оставката на Овчаров ще е начало на една по-сериозна промяна в ръководството на партията, от каквато тя очевидно се нуждае. Оставки са давани и в други партии: г-н Сакскобургготски си даде оставката и край, колко председатели на СДС се смениха с оставки и нямаше такива циркови номера. Значи, въпрос на личен морал и партийна етика. Няма да се връщам до оставките на Станко Тодоров и негови колеги – други времена, други хора, друг морал.   А сега гръм от ясно небе. Овчаров си оттегля оставката и остава. И то не защото не му е приета от Градския съвет. Такава сценка можеше да бъде разиграна с викове: „Не, другарю, остани!”. А защото не можел по морални подбуди да напусне, както съобщава печатът, не искал да остави партията на „хора с наведени глави да са лидери”, имайки предвид председателя на партията Станишев, и защото „мръсните в партията станаха толкова много, че не виждаме чистите”. Както и да се тълкуват тези му заявления, те опредeлят оттеглянето на оставката не като чувство за отговорност - други казват няма да си дам оставката в този тежък момент за партията. Тези му действия имат друг характер. Председателят на Градската организация на БСП открива война на председателя на партията. Започна да обикаля софийските общински организации, но като срещна стена от укори и отрицания, прекрати срещите си и отиде в шоупредаванията да търси подкрепа.   Софийската партийна организация е най-важната за всяка партия.  Може би неслучайно разцепването на партията на тесни и широки социалисти през 1903 г. става в софийската организация. Аналогиите в политиката и историята са излишни. Но тогава са се разделили по идейни причини. А сега защо се делят, кои са мотивите? Делят се на повече и по-малко корумпирани, на чисти и мръсни, както казва самият Румен Овчаров,  на по-богати и по-бедни, на хора на този и хора на онзи? Но значи ли това отцепване на софийската организация, най голямата в партията, излизането й вън от ръководството на „Позитано”20? Това още не е ясно. Никой не свиква основните партийни организации в София за да пита партийните членове какво мислят по оставката на Овчаров и за състоянието на градската организация, никой не свиква общинските организации, никой не организира дискусия по този въпрос. А дискусия е необходима, защото прав е Румен Овчаров, когато твърди че промените в партията са бавни и незадоволителни и едното разместване на фигурите не е достатъчно да върне доверието и авторитета на партията. Ако Румен Овчаров има сериозни критични бележки за работата на Станишев и за състоянието на партията, поради грешна политика на ръководството, какво му пречи да изложи становището си и фактите, с които разполага. На времето той беше освободен като министър с подозрение за участие в създаване на корупционни схеми, нищо не се доказа и той и досега е виден партиен деец.  Сега какво, нови  или стари вражди са причина за този сблъсък, още не е ясно.      Но борба с ръководството, с „Позитано” започва.  Там, според Румен Овчаров, е пълно „с мръсни”, а по думите му „образът на крадливата  БСП” е свързан директно със Станишев, а местенето на фигури около него с нищо не променяло това. Сега логиката на политиката е като си казал „а”, да кажеш и „б”. С какво коткретно Станишев е свързан с образа на крадливата БСП, като до сега нито едно от обвиненията, които Бойко Борисов сипе върху БСП не е доказано?!? Защото, ако Румен Овчаров има сериозни критични бележки по работата на партийното ръководство и лично на Станишев, защо той не ги е направил аргументирано на последния партиен конгрес, преди или след това на пленум на Националния съвет или на заседание на партиен форум. Може само да се попита Румен Овчаров като какъв действа –  като съдружник на ГЕРБ или като деец на БСП. Партийните членове вече сериозно се съмняват за това.   В БСП започнаха да използват даването на оставка като ново политическо средство за оставане на власт. Вече има нов вид оставка: социалистическата оставка, сиреч менте оставка. Ще очакваме в бъдеще, когато някой от някоя партия си подаде оставка, журналистите да питат:  каква оставка давате, истинска или социалистическа. Дейци на БСП, и то най-отговорни, освен че дават повод партията да се обвива с ореол на „крадлива”, да я наричат и „лъжлива”. Социализъм в оставка. Това представлява г-н Овчаров. Това означава: морал в оставка, политика в оставка, отговорност в оставка. Но не е само това. Той си оттегля оставката на заседание на Градския съвет на БСП. И какво, вместо членовета на Градския съвет да  я обсъдят, те му правят овация. Бурно ръкопляскат. Загниването в градската организация е сериозно заболяване, заплаха за състоянието на цялата партия. Доскоро Овчаров сам си подаваше оставката, но не е ли време вече столичните социалисти и членовете на градското ръководство сами да му я поискат. Ръководителят на софийските социалисти в открита борба с ръководството на партията – такъв случай е без прецедент в историята на БСП.     Когато ГЕРБ е в очевидна криза, рейтигът й пада, този на БСП явно не се повишава. Срещу антисоциалната политика на правителството на Бойко Борисов се надигат различни слоеве тютюнопроизводители, бизнесмени, на които се задържат плащания и връщането на ДДС, фермери, учените от БАН, лекари и здравни служители, жителите на десетки  градове, които протестират против закриване на малките болници. Това е пълно унищожение на българското здравеопазване. Сега,  когато пред целия свят се разигра драмата „Желева”, когато бързо нараства безработицата и се очертават тежките последици от антисоциалната политика на правителството, от липсата на антикризисна програма и действия на правителството, софийската градска организация дава доказателства, че началото на провал на ГЕРБ не означава начало на подем за БСП.    Разцепление в БСП, нови леви проекти, всичко това година и половина преди  кампанията за нови парламентарни и местни избори. Повече от необходимо е да се свика нов редовен конгрес на партията с нови делегати, подготвен не от от партийното ръководство, а от национална предконгресна комисия, избрана от Националния съвет. Трябва нов конгрес, нови лица на партията, ново ръководство, нови ръководства отдолу до горе като се започне от София, за да се спре разпадът на партията. Софийската партийна организация е водеща в партията. Тя по всичко личи е пред промяна. Промяната във партийния връх на София отдавна е наложителна. Сам Румен Овчаров е заявявал, че не е възможна промяна в партията без промяна във върха и че „наш стар рефлекс за консолидация зад лидера в трудни времена ще ни доведе до катастрофа”. А каква промяна има в София, какъв път сочат софийските социалисти на цялата партия? Овчаров предлага Кадиев без да разбира (или разбирайки), че прехвърля собствените си негативи върху него.    Обединението на левите социалисти с тревога следи развитието на събитията в софийската партийна организация и ще свика градска конференция на Лявото крило за да се обсъди създалото се тревожно състояние на градската организация. Защото моралът е свобода, но и отговорност. Когато няма отговорност, няма морал. Тогава лидерите са за еднократна употреба, а политиката е бакалска сметка на ориенталски политици.        Павел Писарев в.Труд 2010 г imageimageimage


Тагове:   социализъм,   оставка,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ok3223 - Да ви се чуди
10.12.2010 19:45
човек на акълите. Леви, десни и леводесни "социалисти".
Какви социалисти сте вие? Никакви.
Ако не махнете С. Станишев и не го смените с друг, по-свестен, защо не и Г. Кадиев, ако несе намери по-добър, вие сте бити от ББ на избори 100%.
Станишев трабва да бъде заменен и сменен. Тук Овчаров е прав.
Със станишев сте заникъде.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pisarev
Категория: Политика
Прочетен: 323909
Постинги: 89
Коментари: 255
Гласове: 236
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031